Тук ще се опитам чрез кратки и дълги форми да покажа усещанията си за времето и за пространството - отвътре и вън
Постинги в блога
22.01 21:11 -
В покрайнините на рая
Зората. Винаги различна. Внезапна. Излита от индиговия мрак –
пеперуда, разпукала какавидата си.
21.01 18:31 -
Прегръдката
Да построиш дом
с двете си ръце.
с двете си ръце.
17.01 14:12 -
Затворен град
Мъгли изпразват цветовете.
И всяка линия омеква и на капки се изтича:
13.01 03:37 -
Работилницата на Майстора
Рендосване – до голо.
Капки избиват по извивките на тялото.
09.01 22:08 -
Ще завали сняг
Ще завали сняг
но дотогава,
вятърът ще повтаря
но дотогава,
вятърът ще повтаря
08.01 17:41 -
Обратно движение
Въздух – незатворен буркан.
А когато вятър го разплиска,
06.01 17:52 -
БогоЯвление
От години в нула часа чакам вън чудото:
как от смуглите атоми на нощта ще изтече мрака.
И ще пробляскват като сълзици.
как от смуглите атоми на нощта ще изтече мрака.
И ще пробляскват като сълзици.
04.01 22:46 -
Кадър 25
Преди синия час
Цветовете на нощта отместват мрака в стаята.
Сиянието им повтаря извивките на вещите.
Цветовете на нощта отместват мрака в стаята.
Сиянието им повтаря извивките на вещите.
03.01 20:16 -
Ключ
Само едно движение
и мракът изравнява релефите на предметите.
31.12.2020 18:40 -
Заради отсъствията
Къде е светлината, която вдишвам и мрака, който издишвам?
Ако можех да ги опитомя, щях да имам
и своя ден, и своята нощ.
Ако можех да ги опитомя, щях да имам
и своя ден, и своята нощ.
28.12.2020 22:26 -
В края на Декември
В края на Декември:
стига ми светлината, която ме разбужда.
Стига ми да я гледам как издига по въздуха витражи,
стига ми светлината, която ме разбужда.
Стига ми да я гледам как издига по въздуха витражи,
26.12.2020 15:53 -
На майка ми
Тъгата е дете,
което
расте
което
расте
