В живота ни поне веднъж
на масата ни сяда Юда.

 
 
Чертата на хоризонта –

 
Териториите на дъжда:
небе – пропукан купол,

Да се знае когато зрееха черешите
заваля сняг.
В лето 1876 април месец

 
Прозорците на тъгата са затворени.
Къщата е издигната върху хълм от мрак.

 
Звън в сезона на промяната.
Дъждовете днес растат зелени.

 
В такова време – на тъга и загуби,
и приближаващият облак е присъствие.

 
Сложно изречение.
Вместо запетаите –

Любовта.
обича снега.
Защото по звука на хрупането на стъпките,

Краят на деня.
Тишина –
като в затворена кутия.

В самия край на март, пролетта променя състоянията си:
резедавата прозрачност на тревите постепенно
се пълни с различните оттенъци на зеленото.

Благовещение – истинският празник за християнското семейство.
Неслучайният ден за рождение на най-нежния български поет Христо Фотев:
"роден в Истанбул и жител на Бургас“.