Усещате ли понякога, че когато сте сами,
вкъщи някой присъства?

Обикновено се случва в края на следобеда.

Влиза неусетно:
въздухът потръпва, сякаш трепка с криле

и после полека премества
цветовете на залеза в паяжината си.

Любовната люлка.

Незапалената лампа наподобява призрачна луна,

под която стените се смаляват
и остава видим само прагът.

И върху него ляга отразеното небе
с всичките си състояния –

от пурпур и изумрудено зелено, до дрезгаво кобалтово.

И точно в този час чувстваш докосване.

Ангел.  

Защо е долетял – за да постои с теб:

за да послушате звуците на идващия здрач

и да раздели по равно самотата.

Докато ъглите се напълнят с мрак.

И стаята стане нощ –
в нощта.

До зората.
Когато слънцето повтори силуета ти.