Тук ще се опитам чрез кратки и дълги форми да покажа усещанията си за времето и за пространството - отвътре и вън
Постинги в блога от Ноември, 2020 г.
27.11.2020 19:08 -
Само за почитатели на спомени
Някога отпратих спомените. Едните –
25.11.2020 14:01 -
Арт проект на Любомир Велев по "Самата свобода"
https://www.youtube.com/watch?v=uzSOGSwEuT8&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1R5yN9jg5eu8kMNZZEedXfhkYOywNhi4Jt-mHIR_yijeRkwngjOaATO-A
24.11.2020 15:46 -
Старият вторник
От прозореца всеки ден чакам зората.
Тихо се изкачва по етажите над двете сгради отсреща:
23.11.2020 16:42 -
Следесен
В подземията на мъглите
светът към дъното се спуска.
И в есенната ни обител
светът към дъното се спуска.
И в есенната ни обител
20.11.2020 21:41 -
Елегично
Тихите часове. Тези, в които иде тъгата.
Прониква с вдишванията.
20.11.2020 00:11 -
С камшиците си вятърът
С камшиците си вятърът
засилва облака към зимата.
Опашките на дъждовете
засилва облака към зимата.
Опашките на дъждовете
18.11.2020 19:06 -
Вятър отнесе
Вятър отнесе и последния листопад.
Всяка резка и гънка по въздуха –
16.11.2020 16:23 -
Има и безработни ангели
Усещате ли, че когато сте сами, вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва в края на следобеда.
13.11.2020 22:20 -
Вечерен dress-code
Полумесец в прозореца –
закачалка
за малката черна рокля.
закачалка
за малката черна рокля.
09.11.2020 21:16 -
И пак ще свири...
И пак ще свири вятърът
по струните на закъснелите треви.
Изчезнал звук ще са мелодиите на щурците.
по струните на закъснелите треви.
Изчезнал звук ще са мелодиите на щурците.
06.11.2020 13:02 -
Часовете на тъгата
Часовете на тъгата –
когато тръгналата дума спира преди точката
и мястото й се запълва с тишина.
когато тръгналата дума спира преди точката
и мястото й се запълва с тишина.
05.11.2020 16:08 -
Без редакция
Времето не коментира:
светва.
Въздиша.
светва.
Въздиша.
