На сто и първа страница
като самотен гълъб се спуска сянката на облак.
Под крилете му помръкна листът. Перата. Редовете.

В чинията  
 
резени от узряла  на корена луна -

Тази нощ мракът е с друга същност. 
Някой е очертал долната и горната граница.
В ниското, оранжът на шумата,

Ако наистина приближава Края на света, 
искам да те запомня. За после.  
Отново е февруари и съм в онази студена стая -

                             Посветено
 
Снегът дойде.  

Звезди валят 
Нощта – на сини капки 
Картина на Шагал

В самия края на март. Последната неделя.
Пролетта постепенно ще промени състоянията си:
резедавата прозрачност на тревите ще се напълни

Навън пейзажът да цъфти все така необмислено. 
Съботата е тиха. Стръмният булевард, 
по който обикновено се спускат шумно

Март – в една седмица. Петък. 
Светлината ме буди. Чувствам я и физически.
Внезапно неин лъч падна върху чекмеджето на бюрото.