В следобеда - двама
С въздуха рижав
облечени само

В следобеда - двама
С въздуха рижав
облечени само

 Нямам друго за тъгата,
 
освен двата облака в очите ти

Вчера тревожните трусове, разлюлeли земята,
сякаш бяха спрели след края на града -
малко преди свободните територии,

Спри звука. 
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството

                                С посвещение
Няма да чуеш любовни думи от мен. Никога, никога повече.
Ще изкопая дупка под ореха отсреща, ще се наведа

Следобедът ли се вдигна във въздуха
или стъпих върху вятъра
Миг в космоса

 Желанията ни са наоколо - отдавна са сменили
райското си жителство със земно. 
Те не стъпват по земята - движат се над нея.

Клоните на ореха отсреща подреждат магически пъзел от изгрева и залеза.
Сиянието им променя простора след всяко издишване на вятъра.
Това е моят домашен  калейдоскоп, с който наблюдавам

Тишината се пропуква:
Разсънена птица  - следваща нота в небесното петолиние.
В подгъва на облак удрят чела̀ божиите топчета.

Бурята помете лятото.
Сигурно и безмилостно.
Само за една нощ.

Отворя ли  страница с обичано стихотворение,
винаги имам усещането, че не съм го чела.
Унесено тръгвам. След завоя, потъвам в тунел.