Часове преди края на годината се опитвам да се събера цялата.
Благодаря на Господ, че продължавам да се движа из белия свят и да се радвам на дъжда, на снеговете, на зелените пространства в очите ти, на кръговете на изгрева и на сияниет...

 
Самият край на декември:
светлините на изгрева –

 
От къде е светлината, която вдишвам?
И къде излита мракът, който издишвам?

Последният слънчев лъч
се счупи в миглите ти
Зима

Най-късият сън –
в най-дългата нощ.

С камшиците си вятърът
засилва облака към крайните небета.
Опашките на дъждовете все още се люлеят –

 
Само едно движение
и мракът изравнява релефите на предметите.

 
Някога отпратих спомените.
Едните – градски птици, отлетяха към други небета.

  Сложно изречение.
  Вместо запетаите -
  въздишки.

Срещу движението
въздухът се разпада.
До снежинка.

И винаги тъгата има цвят:
нощта сега е тъмносиня.
Дори снегът излиза под индиго.

 
I.
Бургас е в мъртвия сезон отдавна.