Вече чувствам почти физически времето:
как то тихо се освобождава от часовете, минутите и секундите,
които му остават, за да почне отново да ги брои.

В самия край на декември:
на мен ми стига светлината, която ме разбужда.
Стига ми да я гледам

Трънният венец –
по мярка.
Стефановден.

 За хляба
 
Тези тържествени дни винаги ме объркват:

 Винаги по тъмно бавно, невидимо уж приближавал края на света
(според вчерашни "пророци"). И пак идат празници и според тях –
и очакван "апокалипсис" (за който не вярвам).

 
 
Снегът е вече тук.

 
 
Всяка сутрин зората изкачва

Най-бавният сезон започна.
Бургас в мъглата пак заплува.
Неясно, бързо и неточно

Направен от сняг
 
Обичам декември.