В тънките звуци на дъжда,

във въздишките на листопада,

от цветовете на здрача,

чуваш мелодии.

И думи.

Думите –

същински ябълки,

светещи по клоните

в райската градина.

С тях се хранят птици,

за да приспиват ангелите нощем,

а сутрин да будят зората.

За малкото посветени

остава сладостта им:

библейското изкушение,

което ги сваля винаги на земята.

И тогава човешката тъга –

като гърбица,

ще я носят цял живот.

А песните ще си пишат
с мастило от сълзите.