Следобедът няма мярка за цветовете.
Сигурно мъртвите дават прошка
и затова земята не се съпротивлява.

Кротко никнат нагоре
скулптури от слънце,
изваяни върху Партеноните на сезона.
И сенките им ги повтарят. 

В удължено зелено. 

С тънък конец
издишванията им се хващат за небето.
Здрач - с хвърчила от звезди. 

На една луна разстояние от теб.