Тихите часове. Тези, в които идва тъгата. Още преди да се появи, усещам вкуса й. Около мен се пръскат диви мириси – с дъх на далечни плодове. Проникват в мен, вдишвайки ги, заедно с въздуха.
И симетрията на моето пространството се...

 Климати
 
І.

В тъмното приближава Краят на света. Неизбежен е, но мисля, че е невъзможен. 
Реших да забравя делничното зло, омразата, болестите, предателствата, страха.
                      Да запомня и за после всичко за любовта:

Нощта наполовина е отвъд.
Като везни в покой унесени
се примиряват и живот, и смърт.

Помня онзи декември. Морето. На стария плаж тишината.
Сякаш свършваше битието и влизах в кръговете на ада.
 

 
МЕЛОДИЯ В ЗЕЛЕНО
 

                                    Синя луна
Пълната луна. Палач на мрака.
Нощта, разрязана от светлината й, вече не е дълбока и с внезапни неочакваности.

 
Стихотворението 
Отварям от време на време любимо стихотворение.

 Разлистено зелено 
Цветовете на светлината…Чакам ги: все едно стоя до река и гледам
как идва бялата вода, червената, черната, зелената, златната…