Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 20:09 - "Разлистване на думите" - мои есета в бр.3, 2012 на сп. Знаци"
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 716 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 05.12.2012 20:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Стихотворението 

Отварям от време на време любимо стихотворение.

Всеки път имам усещането, че никога преди не съм го чела:

Вървя по непознат, обрасъл с треви, храсти и самота път.
В тъмното се лутам из сенките му и извивките на завоите,
спъвам се в коренете, чувствам неравностите на земята
и чувам шумоленото, идващо по вертикала от листопада.
Камъчетата влизат в обувките ми, калта тежи на подметките.

Диво място, със зашеметяващи аромати на билки. И с опиващ горчив вкус.
Нощта се върти като планета в космоса.
Малки огънчета, като от запалени цигари са светулките, които движат тихо мрака.
Нестройно - ту бързат, ту се бавят. Рисуват и пишат във въздуха.
Пейзажите в последния куплет оживяват. После, фенерите угасват един подир друг…

Сълза

Забравата. Ако продължава да напомня за себе си, значи, че все още не е преодоляна.

Забравата е другото, тъжното лице на любовта.

Когато погледна антична глинена маска, виждам и усмивката, и сълзата… 
Не искам да изтрия сълзата. Искам свободно да пресича лицето ми.

Както дъждът, който идва и си тръгва, чертаейки отвесите на небесната стълба.

Сълзата изкачва всеки път мъчително стръмнината от сърцето до очите.
Извира от дълбокото, после, преодолявайки сипея, продължава катеренето нагоре.
А сърцето тупти в очакване тя да стигне върха.

Сълза в очите…Искрящ самороден кристал, озаряващ лицето.
Леща, през която се виждат простите вещества в нас.
Светещ къс от небето – метеор за носталгици.

 Орехът

 

Старият орех срещу прозореца -  
отворено зеленото небе.

Обгръща ме цялата – като дреха.
Понякога тя е малката кадифена рокля за излизане.
Друг път е просто ушита мека роба само за вкъщи.
Има дни, когато става бляскава ризница срещу подлото делнично зло.

За мен пространството тук е самата естественост, нищо, че е малък къс от квартала.

Той е въздухът, който вдишвам, виждам, слушам, мириша, чувствам, обичам, живея.

С часове гледам този натурален и безхитростен свят от живо зелено.  

Няма го в никоя географската карта, нито в гида на града.
Няма го в общински списъци. Няма го и в уикипедията.
Сигурно е отбелязан в някой космически пътеводител за пътуващите мечтатели.

 

 




Гласувай:
4
1



1. zicorad - Давай наро4но
05.12.2012 22:12
още есета....давай!
цитирай
2. kamak - Поздравления!
06.12.2012 00:41
И аз апелирам - още, и още есета - твоите са ненадминати!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1159182
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол