Любовни думи в немерена реч
                                С посвещение

 
Пълната луна. Разрязва пейзажа и го разделя.
И нощта има тъмна и светла страна сега.

 
Пак тревите боледуват
по несбъднати течения.

 
Звън на дъжд в сезона на промените.
С удар ще размаже на пейзажа акварела.

 
Под дългата светлина на лятото чета без очила. Следобедът е ярък
и всеки негово ъгъл виждам - дори на паяжината тънкия конец,

Броя капките на дъжда по прозореца:
Звънтящи перли, наредени по прозрачно петолиние,   
със забравени и нови мелодии -