Не разбирам, защо не мога да кача свой текст с моя фотогарфия, така, както съм ги подредила?!?

Светлини на капки Пресичат хладните ти скули
Сега чадърът е венец И без да знаеш днес ще си безсмъртен
Мадоната заплака неочаквано през февруари

Ще издухам прашинките наоколо.
Виждаш ли, мили, тези две,
как трепкат в простора.

Малкото паяче плете тънки мрежи унесено.
И мечтае за нещо свое преди да заспи.
Като погледна насреща, усещам, че точно тук, където съм, нямам спомени.  

 Зората. Винаги различна. Внезапна. 
Излита от индиговия мрак -
пеперуда, разпукала какавидата си.

Вместо слънце -
чадър изгря на хоризонта  

Броя дъждовните капки по прозореца.
Звънтящи перли,
наредени върху прозрачно петолиние.

 В помръкналия следобед - опушена черква,
стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб

между преградите на нощта -
светлина и самоти в кутийки
градски мрак

Ниски облаци -
корони на дървета
В кварталната градина на небето  

листопадите 
променят светлината
здрачът на сърца

Имали ли сте някога усещането, че когато сте сами, има присъствие вкъщи? 
Обикновено се случва в късния следобед. 
Това е времето на здрача. Той превзема пространството малко по малко: