Ако наистина приближава Края на света,
искам да те запомня.  
Отново е февруари и съм в онази студена стая -

Снегът вали, вали нагоре. 
Изкачва леко мрака. 
Кварталите на ада побеляват. 

Вън
светлина вали
Белите нощи

 Зората. Винаги различна. Внезапна. 
Излита от индиговия мрак - пеперуда,
разпукала какавидата си. 

Песъчинка - 
спящата красавица
Сънува пръстен с перла

 Моят февруари. Той не е месец. Дори не е сезон. Той е събитие за мен. Живот. Любов.
Родена съм в една населена със снегове нощ в Бургас. Там те са обикновено видение, сън, блян.
Сигурна съм, че не е случайно идването им. Сигурна съм, ...

 vayaleta.blog.bg/izkustvo/2015/01/31/za-kopneja.1334487

Един е пейзажът,
но сега е в два сезона:
ти го гледаш от юг,

Слънцето е горе – на най-недостижимото място. 
Вече се вижда самото дъно на свода. 
Трябва да изкатерим не просто планинска стръмнина, а вселенския вертикал.

Вълча луна
Вълчи студ
Вълче време

Снегът е вече тук.  
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.

Злото - хищник единак,
поглъща светлината
По улия - навътре