Тук ще се опитам чрез кратки и дълги форми да покажа усещанията си за времето и за пространството - отвътре и вън
Постинги в блога от Септември, 2010 г.
28.09.2010 02:29 -
Прокълнатото нищо
Както въздухът нахлува в пространството със своите изменчиви оттенъци и сенки, така свободно се движат в него и нашите желания. Всъщност, те са досущ живи същества, долетели по галактическите коридори от други, непознати светове.
Всеки м...
Всеки м...
24.09.2010 18:10 -
Някой да те обича
Затвори светлината, спри звука! Нека в тишината само да се диша…
Сега по уханието може да открие пътя към любимия. Не е необходимо да се гледа, след като може да се вижда със сърцето. То е съгледвачът в мрака. Отвори го цялото &n...
Сега по уханието може да открие пътя към любимия. Не е необходимо да се гледа, след като може да се вижда със сърцето. То е съгледвачът в мрака. Отвори го цялото &n...
08.09.2010 17:25 -
Само прах и тръни...
Мастилените пътища – тези, по които се движат буквите,
думите, изреченията, са обикновено рисковани, мъчни за преодоляване, заради стръмнините
и неочакваните им обрати в посоките.
Тръгваш уж със сигурност на юг, а внезапно компас...
Тръгваш уж със сигурност на юг, а внезапно компас...
05.09.2010 11:38 -
Изкачването
Слънцето -
вече на най-високото, недостижимо място…Толкова нагоре, че го виждаме в самото дъно на небето. Не можем просто да го
изкачим като връх. А искаме,
много искаме да преодолеем докрай искрящия опасен вертикал.
Слънцето ...
Слънцето ...