Броя дъждовните капки по прозореца. Звънтящи перли,
наредени върху прозрачно петолиние.
Само за колекционери на звуци. Движещи се стъклени топчета.
През тях светът изглежда различно:
По хоризонтала – улични графити.
По вертикала – акварели, които продължават и зад облаците. Микроскопични планети, от близки и далечни съзвездия.
Сфери, пълни със светлина. Всяка – със своя аура. Сълзи.
Просто сълзи.
Сълзи.

из книгата "Свободни като въздуха", 2014  

Въпреки опитите ми, стиховете и кадрите се подреждат тук, в блога ми, не както съм ги написала. Моля да ме извините!