Малкото паяче плете тънки мрежи унесено.
И мечтае за нещо свое преди да заспи.
Като погледна насреща, усещам, че точно тук, където съм, нямам спомени.
Времето така се е разбъркало, че сега е вчера, а утре е днес.
През сребърните нишки на паяжината, виждам пространството различно:
уж мога да го докосна, но е недостижимо -
увито е в сияен копринен пашкул.
Още малко и аз ще съм хваната,
заедно с настъпващия здрач в примамлива свилена примка.
Какъв е този доброволен плен:
за хълма, за дърветата, за ябълките, удрящи нестройно тревите.
И за тръпчивите упойващи мириси.
Това е хамакът на нощта.
Още малко и луната ще изскочи, следвайки лъскавата нишка.
И тя ще се залюлее в нашия ритъм - леко, напевно, гальовно.
Заспи и ти в този свят, мили, влез в него като в друга епоха,
по-щедра и от митологията.
И бълнувай свободно имена на богове, герои и предатели.
Император или хан и сеячи на омраза
Любов е вечното живеене