Прочетен: 1611 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 20:51
Цветовете на светлината…Чакам ги: все едно стоя до река и гледам
как идва бялата вода, червената, черната, зелената, златната…
Сега светлината струи в зелено. Разрежда я само въздухът,
сигурно, за да подпре сънното небе. Като стара крепостна стена,
обрасла в мъх. Антична руина, със желязна порта,
патинирана и отключена от времето. Със северно изложение.
Затова и лятото е хладно, все едно, че съм под дълбоката сянка на стогодишен орех.
По резедавото дъно на пейзажа искрят изумрудени камъни като дъждовни локви,
в които се оглеждат облаците. Нешлифовани украшения, с неочаквани фигури,
сменящи формите си при всяко мое движение. Неправилните им контури пишат чертите на онази безхитростна красота, която се открива само в истинските неща.
И от тъмното пониква и расте тихо зеленото. Разлистеното зелено. Свободното зелено.
Дългата светлина на лятото
Под дългата светлина на лятото чета без очила.
Следобедът е ярък и всеки негово ъгъл виждам -
дори на паяжината тънкия конец, небрежно проснат на високото.
Дългата светлина на лятото сякаш е без граница. Не бих могла пеша да стигна края.
Един трамвай отива и се връща всеки ден, а после цяла нощ на колелото си почива.
Под дългата светлина на лятото светът изглежда по-различен. Досущ далекоглед: кълбото прах прилича на гнездо, забравено от птиците - до облака случаен.
И силуетите на сенките са други –
приличат ми на пришълци, дошли от бъдещето.
А релсите на влака разтягат стълбата до крайната си гара - до перона на небето.
Под дългата светлина на лятото обичам.
Обичам. Обичам. Обичам
Самата свобода
Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.
Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите -
без силует и география.
Нощта е доброволна клопка. Примамка за наивници.
Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И даже в парка пейка.
Нощта е с вкус на черен шоколад. Горчиво натурален. И с цвят на печено кафе.
Тръпчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме като любим - любима.
И любовта е като тази нощ.
Без структура, сюжет, сценарии и граници.
Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода.
05.12.2012 20:06