Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 19:59 - "Разлистване на думите" - мои есета в бр.3, 2012 на сп. Знаци"
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1493 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 05.12.2012 20:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Разлистено зелено 

Цветовете на светлината…Чакам ги: все едно стоя до река и гледам
как идва бялата вода, червената, черната, зелената, златната…

Сега светлината струи в зелено. Разрежда я само въздухът,
сигурно, за да подпре сънното небе. Като стара крепостна стена,
обрасла в мъх. Антична руина, със желязна порта,
патинирана и отключена от времето. Със северно изложение.
Затова и лятото е хладно, все едно, че съм под дълбоката сянка на стогодишен орех.

По резедавото дъно на пейзажа искрят изумрудени камъни като дъждовни локви,
в които се оглеждат облаците. Нешлифовани украшения, с неочаквани фигури,
сменящи формите си при всяко мое движение. Неправилните им контури пишат чертите на онази безхитростна красота, която се открива само в истинските неща.

И от тъмното пониква и расте тихо зеленото. Разлистеното зелено. Свободното зелено.

Дългата светлина на лятото

 

Под дългата светлина на лятото чета без очила.
Следобедът е ярък и всеки негово ъгъл виждам -
дори на паяжината тънкия конец, небрежно проснат на високото.

Дългата светлина на лятото сякаш е без граница. Не бих могла пеша да стигна края.

Един трамвай отива и се връща всеки ден, а после цяла нощ на колелото си почива.

Под дългата светлина на лятото светът изглежда по-различен. Досущ далекоглед: кълбото прах прилича на гнездо, забравено от птиците - до облака случаен.

И силуетите на сенките са други –
приличат ми на пришълци, дошли от бъдещето.

А релсите на влака разтягат стълбата до крайната си гара - до перона на небето. 

Под дългата светлина на лятото обичам.
Обичам. Обичам. Обичам

Самата свобода

 

 

Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен.

И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.

Измамен е и мракът -  смътно очертава вън релефите -
без силует и география.

Нощта е доброволна клопка. Примамка за наивници.

Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И даже в парка пейка. 

Нощта е с вкус на черен шоколад. Горчиво натурален. И с цвят на печено кафе.    

Тръпчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме като любим - любима.

И любовта е като тази нощ.
Без структура, сюжет, сценарии и граници.

Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода.


 

 

                                                       
 

 

 




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. анонимен - А в съчетание
05.12.2012 20:06
с фотографиите е още по-несравнимо! )))
цитирай
2. vayaleta - Благодаря, Слави!
05.12.2012 20:47
Качих есетата си в три последователни постинга, но не успях да сложа и фотографиите си.
цитирай
3. troli - Браво, Виолета!
05.12.2012 21:08
Като нарисувани пейзажи са, жалко, че не си качила и фотографиите си, но и без тях, думите ти оживяват...
цитирай
4. kamak - Поздравления!
12.12.2012 00:05
Дано книгата ти излезе - с твоите прекрасни есета и фотографии
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709819
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол