Постинг
30.09.2012 17:05 -
Стихотворението
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 2585 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2012 17:46
Прочетен: 2585 Коментари: 8 Гласове:
21
Последна промяна: 30.09.2012 17:46
Отварям от време на време любимо стихотворение и всеки път имам чувството, че преди не съм го чела.
Вървя по непознат черен път. Не виждам нищо пред себе си. Неусетно потъвам във фунията на бездънна космическа дупка. Летя към дълбокото – засилена и лека, опитавайки се да докосна стените на пространството с разперени ръце. Надявам се бездната да има край.
Внезапно мракът става друг. Истински оживява, издишвайки аромати. Дори усещам вкуса на възуха като нещо далечно и смътно познато.
Стигнала съм явно земя - с дива трева и цъфнали билки, с тръпчиви мириси, които ме заобикалят. После по пътя тръгвам пеша към очертаните от уханието полета. Единствените светлинки тук са светулките, които се движат свободно: нагоре – надолу, надясно – наляво, бързо и бавно в пейзажите на последния куплет.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
В навечерието на Празника на поезията - едно прекрасно Виолетово есе.
цитирайлирични мисли... много ми
допада написаното...
поздравявам те..
цитирайдопада написаното...
поздравявам те..
да достигнеш до светулковия куплет!:)
рядка свобода...
цитирайрядка свобода...
4.
анонимен -
Поздравления, Вили!
30.09.2012 21:57
30.09.2012 21:57
Наистина в този твой магически свят се стига трудно, но си заслужава!
цитирайКато чета твоята поанта, виждам и "пейзажите на последния куплет"
цитирайПоздрави със закъснение!.... честит да е празника на поезията ....И много творчески успехи! :)
цитирай
7.
анонимен -
Поздравления - от Стефан!
05.10.2012 18:44
05.10.2012 18:44
Прекрасно есе, в което истински оживяват и "пейзажите на последния куплет"
цитирайИ аз вървя "към очертаните от уханието полета" и последния твой абзац на есето. Страхотно изживяване!
цитирай