Самият край на декември:

светлините на изгрева –

стъклописи по прозрачното стъкло на утрото,

очертават смътни градски сцени,

съвсем като старозаветните.

После бавно ще потънат в дрезгавината на деня.

Докато изгрее райската ябълка – ранната луна,

сигурно за да я отхапе някой изгладнял за нежност ангел.

В самия край на декември,

зрачът – облак от тъмносиньо мастило,

всеки момент ще се разплиска над къщите.

Време – само за писане.

Буквите вече премигват нестройно в тъмното –

близки звезди от квартални вселени.

Бъдещи текстове.

За догодина.