Часове преди края на годината се опитвам да се събера цялата. Благодаря на Господ, че продължавам да се движа из белия свят и да се радвам на дъжда, на снеговете, на зелените пространства в очите ти, на кръговете на изгрева и на сиянието на залеза. И на тъгата, защото тя е завършекът на пейзажите на сърцето. Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяте, когато съм разколебана от себе си, когато несигурно движа буквите по редовете на въздуха, когато спирам и се чудя - аз ли съм това, или друг човек. Благодарна съм, че се движа из свободата. Приятели, бъдете здрави и Бог да ви пази!