От къде е светлината, която вдишвам?
И къде излита мракът, който издишвам?
Ако можех да ги събера в двете си ръце,
щях да ги опитомя,
за да имам, и своя ден, и своята нощ.

Щях да запомня всеки кръг на изгрева –
разсънени планети, със свое сияние в галактиката на зората, 
както и непостоянните цветове на тъмнината –
заради ироничния режим на тока в земния ад.

Щях за всяка Коледа да препълвам кошницата на празниците
с късните ябълки на декември – неузрели луни,
осветяващи  дрезгавината на следобеда.
 
А когато внезапно снеговете хванат
пейзажа в нежните си мрежи,
щях да превеждам в свободното си време,
графитите на ледените перца от езика на снежинките.

А после на воля щях да се люшкам
в сребърния им хамак.  

Докато вятърът отмести сезона и издуха шала му.
За да ме остави да се чудя:
в обятията ли съм му, или в твоята прегръдка.

Ако имах своя ден
и своята нощ.