Чакам светлината:
проблясква бялата –
сребърни коремчета на риби.
После светва жълтата със слънцата на лятото.
В следобеда неизбежно ще дойде и синята,
която ще се разплиска в небесното корито.

Чакам здрача:
колонада, подпряла небето,
с капители – виолетови звезди
и луна – купол за пейзажа.

В златния час
нощта ще излезе от кожата си.
И всеки шев ще се пръсне,
за да могат свободно
любовните атоми – прашинки от варак,
да летят из въздуха на съня ти.