чета без очила
Следобедът е ярък и всеки негов ъгъл виждам
Дори на паяжината тънкия конец
небрежно хвърлен на високото

Един трамвай отива и се връща през деня
а после цяла нощ на колелото си почива
За да тръгне
пак към изгрева
По релсите - към миналото бъдеще

Под дългата светлина на лятото

През далекогледа светът изглежда по-различен:
кълбото прах прилича на гнездо
напуснато от двойка птици
търсещи в предградие на рая дом

Под дългата светлина на лятото
и силуетите на сенките са други
Катерят се нагоре, за да стигнат края й
Обичам
И обичам
дългата светлина на лятото

Обичам
Обичам
 

PS В Деня на приятелството - за всички мои приятели!