Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2020 19:40 - Антични сълзи за Елия в мерена реч
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
1



Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко. О, ако можех с китарата си да изкажа какъв бе нейния живот и колко свенлива беше тя, щях да накарам дори подземните богове да се смилят.

Най-напред тя беше целомъдрена – а и на горния свят, и в царството на мъртвите се знае, че ти е драго да чуеш това. Моля те, заповядай тя да спре на Елисейските полета и да закичи косите си с мирта, а слепоочията си с цветя. Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.

Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.

Надгробна елегия от II век, посветена на Елия от любещия й съпруг. Намира се в южната част на Никопол, на един километър от река Дунав .
Превод: Борис Геров, "Латинските надписи, намерени в България"

Още през XIX век пътешественици и археолози остават възхитени от прочувствените стихове на надписа. Това вдъхновява французина Дежарден и той написва стихотворение:

Подир седемнадесет века, незнаен

Пътник се спря пред твоите слова

Стихове на старата чешма.

Молбата ти Фронтона не била напусто.

Гробът на Елия се превърнал в чешма

И български невести и моми, и дечица,

Наливат своите стомни и пролет, и есен.

Пътеката към гроба станала алея за разходка.

Любимата ти скъпа се превърнала в

Нимфа, в неяда.*

А твоите сълзи Фронтоне – са бистрите

Струи на чешмата.
________
Неяда - спътник на Нептун.

PS За първи път надписът на чешмата е публикуван от Т. Лежане в сп.”Льо Тур де Монд” през 1878 г., кн.ІІ, стр.121.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1184329
Постинги: 2009
Коментари: 1249
Гласове: 5870
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол