Най-напред тя беше целомъдрена – а и на горния свят, и в царството на мъртвите се знае, че ти е драго да чуеш това. Моля те, заповядай тя да спре на Елисейските полета и да закичи косите си с мирта, а слепоочията си с цветя. Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках и аз и не искаше това, което аз не исках; тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная; тя беше трудолюбива; умееше да изприда хубава нишка от къделята; имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг; без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх; имаше необикновен ум, беше голяма хитруша и името й се тачеше.
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми; моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят и с многобройни плодове, все нови и все различни, и през никое време на годината да не го оставяш да изглежда запуснат.
Надгробна елегия от II век, посветена на Елия от любещия й съпруг. Намира се в южната част на Никопол, на един километър от река Дунав .
Превод: Борис Геров, "Латинските надписи, намерени в България"
Още през XIX век пътешественици и археолози остават възхитени от прочувствените стихове на надписа. Това вдъхновява французина Дежарден и той написва стихотворение:
Подир седемнадесет века, незнаен
Пътник се спря пред твоите слова
Стихове на старата чешма.
Молбата ти Фронтона не била напусто.
Гробът на Елия се превърнал в чешма
И български невести и моми, и дечица,
Наливат своите стомни и пролет, и есен.
Пътеката към гроба станала алея за разходка.
Любимата ти скъпа се превърнала в
Нимфа, в неяда.*
А твоите сълзи Фронтоне – са бистрите
Струи на чешмата.
________
Неяда - спътник на Нептун.
PS За първи път надписът на чешмата е публикуван от Т. Лежане в сп.”Льо Тур де Монд” през 1878 г., кн.ІІ, стр.121.