Сигурно и безмилостно. 
Само за една нощ.

Светкавици продънват мрака. 
Оголват се пукнатините на делника.
Някой фотографира в тъмното 
последния кръг на ада.

Пейзажът вън е нарязан на късове - 
в убийствено синьо и катранено черно.
 

Сезонът се срива. 
В този хаос, земята е по библейски пуста.
Изчезва бавно веществото на материята. 

Защото неосветено е отвъд теб. 
И нищо не бунтува тишината.
Празните обятия на въздуха
са хладни и неразпознати от мен.

Забравих миналото си. 
Сега ще търся
потъналата преди хилядолетия
родна  Антлантида.

из "Свободни като въздуха"