Снегът е вече тук. 
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси. 

И ние влизаме в ново измерение. 

Цепнатините на небето се запълват със сняг.
И сумрачното преддверие на здрача засиява. 
Сега е най-дългият зимен ден.

Свободни сме като въздуха наоколо.

Стаята се намества в тихо ъгълче 
сред сребърните висящи градини. 
По прозореца се редят снежинки, пера, лед. 
Не се чува нито шепот, нито суетене.

От шкафа внезапно се търкулва райска ябълка.
В леглото.

В часа на любовта.

из "Свободни като въздуха"

5,11