Следобедът е ярък
и всеки негов ъгъл виждам. 
Дори на паяжината тънкия конец,
небрежно хвърлен на високото.
 

Един трамвай отива и се връща през деня, 
а после цяла нощ на колелото си почива.
За да тръгне пак към изгрева.
По релсите - към миналото бъдеще.
Под дългата светлина на лятото.
 

През далекогледа
светът изглежда по-различен:
Кълбото прах прилича на гнездо,
напуснато от двойка птици,
търсещи в небето дом.
Сигурно в квартал на рая. 
 

Под дългата светлина на лятото 
и силуетите на сенките са други.
Катерят се нагоре,
за да стигнат края й.
 

Обичам. 
И обичам дългата светлина на лятото.

                                                         Обичам

                                                           Обичам

                                                            Обичам

из книгата "Свободни като въздуха", 2015