Сезонът размества цветовете:

сивото оттича –

капка по капка в канала.

Младата трева хрупа под нас.

И облаците сияят в резеда.

След всяка твоя въздишка,

парашутите на глухарчетата,

вече разтворени – излитат  

като избягали от райското училище ангелчета.

И следобедът се удължава:

източва гръб нагоре:

но вместо да нареди парче по парче

сцени от живота в квартала,

намества само центъра му:

дървена маса,

с две недопити чаши еспресо,

закачалка за дрехата на залеза

и под нея – удобни мокасини,

които по-късно ще обуе здрачът.

А ти ще гледаш луната

през източния прозорец на нощта.