Няма да чуеш любовни думи от мен.

Никога, никога вече.

Ще разровя къртичината под дървото,

и в нея ще ги прошепна за последен път.

После ще я затрупам.

Земята ще ги чуe и запомни.

Вече почнаха дъждовете.

В този сезон те са дълги.

Проникновени. Тъжни,

защото напускат небесните гнезда завинаги.

По стръмните улеи на въздуха

ще търсят пролуки към корена.

За да потънат в долната земя.

А стъпят ли самото дъно на мрака,

тогава до тях се стигнат

мелодиите на затворените букви.

И по тънката стълбица от па̀ра,

вече свободни, ще се издигнат нагоре.

В първия ред на светлината.

За да наситят със смисъл облаците.

И да станат метафора в нечие стихотворение.