Гледам и виждам:

високото,

очертано със сребърни сводове –

кубетата на черквата "Свети Седмочисленици",

трепкащи с всичките оттенъци на бялото.

Долу – покритото вече с преспи площадче:

с мръзнещи гълъби и хора.

И двете върби,

с извити от падащите звездици клони.

Звън. Сънят излита.

А снежинките

наистина се движат в прозореца.