Небето приближава:
един подир друг падат облаци от клоните.
А вятърът,
вятърът, вече полира здрача.

Капките се плъзват надолу:
многоточие, преди следващо изречение.

Какъв вертикал – истински витраж,
с всички цветове на синьото.

А върху него
вече потръпват ангелски перца:
шушнат, въздишат, скрибуцат –
буква изписват, любовен знак, дата.

И миниатюри – от сънувани животи.

Виж тази двойка как танцува
прощалното си танго
върху гланцовия дансинг на здрача.

Преди дъха ти да я разтопи.

Защото тук е за първи път.
И за последен.