В подземията на мъглите
светът към дъното се спуска.
И в есенната ни обител
дими небесната закуска.

Преди тъгата да издишаш
в пейзажите неоградени
видя ли, мили, че се движим
от листопади осветени.

А после – само голи клони.
Врабче – опушено от мрак.
Нощта – пропукана икона, 
със нимб – от позлатен варак.


  Из "Зимно море", 1997