Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2021 21:12
Зората. Винаги различна. Внезапна. Излита от индиговия мрак –
пеперуда, разпукала какавидата си.
Иска ми се да не пропусна този изначален миг,
в който тя се измъква от нощната коруба
и пърхаща, лека, заема с крилете пространството.
Светлината в очите ти. Тя ме разбужда.
А сънят ще продължи в друга нощ:
в напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните,
а понякога – и в четирите едновременно.
След елегичния пуст плаж, ниското сумрачно небе
се отмества от следващото –
зелени кръгове от разлистените корони на април.
Оттатък парка пък, асфалтът излъчва събраната горещина на август
и сандалите потъват в меката му същност.
Стъпките остават там до следващото лято.
След завоя на улицата, знаците на есента вече трепкат във въздуха –
същински ириси на светофар.
А влезе ли февруари в съня ни, той се побира
в една единствена снежинка.
И когато се разтопи от дъха ти, тъгата кротко ще изтече на капки.
Тази сутрин си спомних за един отдавна отминал октомври,
огрял далечен хълм със ръждивото си сияние.
Листата падаха, упорити и последователни,
следвайки покривите на запуснатите отдавна селски къщи.
Варакът трепкаше по пропуканите керемиди –
ореол на библейска обител.
А когато дъждът зазвъни в комините,
все едно замлъкналата отдавна камбана запява.
И днес това място съществува
в покрайнините на рая.
На границата между два свята.
сп. „Факел“