Внезапни снегове.
Промениха октомврийското пространство.
Листопадите не можеха да се състезават с тях.
Снишиха се за да легнат на земята.

Затворени с бели пунктири, пейзажите се стъписаха.
Притихнаха. И въздухът спря, за да не пречи на снега.
Всичко наоколо стана сняг.

Пътеките се изгубиха в него. Ние - също.
Двата коня, които срещнахме, се бяха оставили
доброволно на хладките му прегръдки.

Зъзнещо птиче стоеше на един клон и хипнотизирано
гледаше дошлия по никое време сезон.
Даже вълкът, който неочаквано се появи
по стария римски път, само ме погледна.
Дори не спря, а продължи надолу
с провесена опашка
бавно към Престой.

Запомних завинаги очите му -
очи не на звяр, очи на природата.

20.10.2011
връх Ковачка,
над Трявна