Преди утрото. Когато  мракът избледнява, за да дойде синият час.
Винаги ми се иска да потопя писалката и с няколко негови капки
да напиша името ти.
  
Любовно мастило

После пейзажът олекне. Вдига се нагоре.
Сигурно заради светлината. Само в този сезон тя изгрява внезапно.
Безхитростно. Необмислено. Разточително.

Цветовете нямат граница

Отварят се докрай – криле на пеперуда,
кацнала на ръба на хоризонта.   
Иска ми се да спрат, за да запомня всеки тон,
всяка извивка и черта, всеки техен трепет.
Преди да се завъртят около жълтия диск на слънцето.

Въртележката на лятото

Из въздуха се движат – по свои петолиния звуци:
мелодии  на птички,  жужене на пчели,
шепот на вятър, разсънването на тревите.

Небесно надпяване  – в териториите на зората.