* * *
На Виолета Воева
 

Вали над стария Бургас. Дъждът е пуснал котва тук
и вятърът със мокра рибена опашка плющи по черните стъкла.
Вали... Вали... Мъжете пият бял памид.
Моряшките жени плетат пътеки лунни.
В зори отново ще ги разплетат.
И пак далечната вълна
ще се белее като мъжка риза.

И нищо няма да им кажат рибите,
защото морето е откраднало гласа им.

В нощта, върху изсъхналите пясъчни постели
ще тръпнат голите им бронзови тела.
И пак на свещ пътеки лунни ще плетат.
В зори ще ги разплитат.

Вали над стария Бургас. От седмица вали.
И чаканият кораб се завръща с пуста палуба.
И Одисей се смее : " Една вълна отнесе куфарите със подаръци"
А вечерта, тя ще оближе соленото по устните му сухи
и дългата целувка ще слади.

А във косите й, наместо брошка
ще свети сребърна, донесена от чуждите морета рибя люспа.