Под дългата светлина на лятото
чета без очила.
Следобедът е ярък
и всеки негов ъгъл виждам.
Дори на паяжината тънкия конец,
небрежно хвърлен на високото.

Един трамвай отива и се връща през деня,
а после цяла нощ на колелото си почива.
За да тръгне пак към изгрева.
По релсите - към миналото бъдеще.
Под дългата светлина на лятото.

През далекогледа
светът изглежда по-различен:
Кълбото прах прилича на гнездо,
напуснато от двойка птици,
търсещи в небето дом.
Сигурно в квартал на рая.

Под дългата светлина на лятото
и силуетите на сенките са други.
Катерят се нагоре,
за да стигнат края й.

Обичам.
И обичам дългата светлина на лятото.
                                                                  Обичам
                                                                              Обичам
                                                                                          Обичам