Постинг
12.07.2016 15:50 -
Изкачването
Слънцето – вече горе. Вижда се самото дъно на свода.
Трябва да изкатерим височината, заедно по парещия вертикал.
Слънцето – неопитомено - пулсира, трепти, вибрира.
И цялата космическа жега прониква във клетките ни.
Светът днес е ослепителен, сияен, разточителен.
Като разрязан узрял портокал, разплисква сладките си капки.
Следобедът – вкусен плод, лепне - до последния атом.
В подножието въжето искри -
лъч от златни прашинки, по който ще продължим нагоре.
Бавно начало. После ще излетим. С по два облака – за криле.
Върховете пред нас отварят аурите си.
Кръговете ни ограждат безопасно.
Всеки - с отделен цвят и с различен звук.
След тях започват предградията на рая.
Небето се разтваря, за да видим поне силуетите им.
Назад остава несвободата.
Казват, че спускането е по-трудно.
Долу няма небе. Ада е тук – повторен в локвите на летния дъжд.
сп. "Факел"
Трябва да изкатерим височината, заедно по парещия вертикал.
Слънцето – неопитомено - пулсира, трепти, вибрира.
И цялата космическа жега прониква във клетките ни.
Светът днес е ослепителен, сияен, разточителен.
Като разрязан узрял портокал, разплисква сладките си капки.
Следобедът – вкусен плод, лепне - до последния атом.
В подножието въжето искри -
лъч от златни прашинки, по който ще продължим нагоре.
Бавно начало. После ще излетим. С по два облака – за криле.
Върховете пред нас отварят аурите си.
Кръговете ни ограждат безопасно.
Всеки - с отделен цвят и с различен звук.
След тях започват предградията на рая.
Небето се разтваря, за да видим поне силуетите им.
Назад остава несвободата.
Казват, че спускането е по-трудно.
Долу няма небе. Ада е тук – повторен в локвите на летния дъжд.
сп. "Факел"
Няма коментари
