Все се движа из въздуха неизбежен,
или той ме тегли нанякъде.
И въжетата сребърни даже да срежа,
няма къде да избягам.

А животът ме люшка в свилена мрежа
и приспива душата със звуци.
Аз съм птица в капана му нежен,
днес съм в люлка, утре - в каруца.
  Пак сънувам висящи градини -
всичко тук на зелено ухае.
Над леглото - клонка маслинова,
тук - на запад от рая.
из книгата "Свободни като въздуха", 2014    

Вълшебно!
Искате в рими? И това го може нашата Виолета Воева!