искам да те запомня.  

Отново е февруари и съм в онази студена стая -

в средата на оцелял облак.

През прозореца гледам снежинките да чертаят

пунктири на стръмнините надолу. 

Земята още не ни е отминала.

Дълго ще остана в това небесно общежитие.

През решетката на висулките,

вече виждам как се ражда новото Сътворение:

от призрачния  хаос, през ледниковия период, 
до времената, когато пустините
се превръщат в райска градина.

Там те чакам.    

из книгата "Свободни като въздуха"