Виждам пред мен пътят – извит като спирала. Серпантините водят нагоре и когото погледна след себе си, се очертават едни и същи завои, еднакви побити в земята коловози, ситен прах, лют дим и градски смог. Вече дори загубих представа и за време, и за място, и за пространство.
Умората накрая си каза думата - в началото с дискретно мрънкане, а после с нервно викане. Обяви, че е на края на силите си. И се пръсна като шушулката на две вселени. И нейните зърна полетяха надолу като метеорен дъжд. Целят в челото, в гърлото, в сърцето, в краката. Всеки миг ще стигнат дори и до тайните гънки на мозъка.
Искат да ме обсебят докрай, ще ме похитят истински. За да ме откажат. И да ме накарат да се върна като победена.
Толкова е лесно да отстъпя. Да се сниша, за да не получа още удари. А после, да съблека бялата си блуза и да я вдигна високо нагоре.
Но аз съм вече тръгнала и за да стигна до там, трябва да продължа да прекръстосам набръчканият нагоре и надолу свят, хванала под ръка светлината...
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
27.10.2010 16:01
на всички от прованса. С много компромиси някои стават столичани, за да разберат
че на старини най-добре е на село, защото големият град убива и скъсява дните ни.
Прегръщат светлината, т.е. късното си прозрение и се връщат, сега вече по набръчканото надолу по пътя, обратен.:)
"По пътя" всеки решава как да продължи - дали да се бори докрай, или да се предаде на инертността. Независимо дали е в Париж, или в някоя ферма в Аризона, например. Животът не предлага комфорт за работещия човек, а ипитания, които трябва всеки ден да се преодоляват! Изключителен текст, актуален и съвременен!
27.10.2010 20:25
Pod raka sas svetlinata, 6te izleje6 tam, kadeto ti e myastoto!
Celuvki!
01.11.2010 19:43
Ще се радвам да излезе книга с тези есета, те имат място в публичното пространство.
В ден, като този, нека бъдем истински добри един към друг. Ударите идват от нас, хората, защото омразата ни прави като метеори...
Не забравяйте, че има друго, което ни спасява и то е само едно - любовта.
Поздравления за есето!