Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2010 15:51 - По пътя
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 2038 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Виждам пред мен пътят – извит като спирала. Серпантините водят нагоре и когото погледна след себе си, се очертават едни и същи завои, еднакви побити в земята коловози, ситен прах, лют дим и градски смог. Вече дори загубих представа и за време, и за място, и за пространство.

Умората накрая си каза думата - в началото с дискретно мрънкане, а после с нервно викане. Обяви, че е на края на силите си. И се пръсна като шушулката на две вселени. И нейните зърна полетяха надолу като метеорен дъжд. Целят в челото, в гърлото, в сърцето, в краката. Всеки миг ще стигнат дори и до тайните гънки на мозъка.

Искат да ме обсебят докрай, ще ме похитят истински. За да ме откажат. И да ме накарат да се върна като победена.

Толкова е лесно да отстъпя. Да се сниша, за да не получа още удари. А после, да съблека бялата си блуза и да я вдигна високо нагоре.

Но аз съм вече тръгнала и за да стигна до там, трябва да продължа да прекръстосам набръчканият нагоре и надолу свят, хванала под ръка светлината...





Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Всяко изкачване е трудно.
27.10.2010 16:01
От малко селце или град си и учиш, мъчиш се за да отидеш в София. Заветната цел
на всички от прованса. С много компромиси някои стават столичани, за да разберат
че на старини най-добре е на село, защото големият град убива и скъсява дните ни.
Прегръщат светлината, т.е. късното си прозрение и се връщат, сега вече по набръчканото надолу по пътя, обратен.:)
цитирай
2. dbi - Ако е труден тоя път, понякога бялото знаме е спасение ...
27.10.2010 16:45
Не е поражение, а само стъпка назад :)
цитирай
3. fenfen - Поздравления!
27.10.2010 18:07
Като начало искам да кажа, че в първия коментар изключително примитивно се анализира идеята на есето. Тук се търсят съвсем други внушения, които нямат нищо общо с елементарните "обяснения" на анонимния писач.
"По пътя" всеки решава как да продължи - дали да се бори докрай, или да се предаде на инертността. Независимо дали е в Париж, или в някоя ферма в Аризона, например. Животът не предлага комфорт за работещия човек, а ипитания, които трябва всеки ден да се преодоляват! Изключителен текст, актуален и съвременен!
цитирай
4. анонимен - Докъде? Или безкрайно изкачване...
27.10.2010 20:25
Много красиво написано! И фактът, че не е направено никакво определение за това, което е на края на изкачването е още по-впечатляващо. Защото това е същността на живота - непрекъснато изкачване, издигане, преодоляване без истински връх или край. Поздравления от все сърце!
цитирай
5. troli - Kakto vinagi - prekrasno!
31.10.2010 17:17
Iskam samo da kaja, 4e edinstveniyat na4in da se tragne otnovo, e da se stegne6 i da si napravi6 rakopisa...Prestani da strada6, iama6 vajna zada4a! \vsi4ki 4akame knigata ti, bila i tya, virtualna!

Pod raka sas svetlinata, 6te izleje6 tam, kadeto ti e myastoto!
Celuvki!
цитирай
6. анонимен - постоянен читател
01.11.2010 19:43
Във връзка с писаното по-горе, искам да кажа, че хора като авторката, са прекалено незащитени от жестоките страсти на времето. В този симсъл, тя и себеподобните й, остават цял живот деца - като ангели носят красотата и затова са толкова уязвими.
Ще се радвам да излезе книга с тези есета, те имат място в публичното пространство.
В ден, като този, нека бъдем истински добри един към друг. Ударите идват от нас, хората, защото омразата ни прави като метеори...
Не забравяйте, че има друго, което ни спасява и то е само едно - любовта.
Поздравления за есето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709092
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол