Явлението Синя луна е изключително рядко. Назовава се така още преди хилядолетия. Фразата произлиза от средновековния английски език и се използва, за да се разбере, че появата й е истинско небесно знамение.

Тази нощ луната е палач на мрака. Светлината й разрязва пейзажа вън и той вече не е дълбок и пълен с неочакваности, а видим и всичко в него - разпознаваемо. Луната сега е обла, зряла, ослепителна. Все още неотхапана, тя е същинска райска ябълка, отгледана в небесната градина.

Влиза тук не като подробност. Не е и обикновен спътник, а магически център. Привлича метеори, астероиди и комети, които падат през всички сезони, вместо дъжда и снеговете. Има свой живот. Дори отдалеко се очертават митичните й линии с хълмовете, езерата, моретата, каналите, тунелите.

Тази нощ светлината й се рони на люспи и из въздуха сякаш проблясват звездици. А земята ги привлича, сигурно за да украсят шаловете и шапките на късните минувачи.

Луната изгря, за да събере пейзажа в своя нимб. Уличната котка под дървото заспа кротко в топлия рижав кръг.

Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака, тя е самият рай. Сигурно и ти виждаш крайния квартал на ада, затворен във втория й пръстен – точно под подметките ти.

Сп. "Факел"