Изкачва тихо мрака. 
Кварталите на ада побеляват.
В единайсет нула пет.

Снегът вали нагоре. 
Да можеше да спре
на някой покрив.
До гълъб или ангел. 
До тъгата
да можеше да спре.

Но няма свод нощта.
Снегът вали нагоре.
От облака стърчат 
кубетата на „Невски”.
Площадът е покрит с пера.
И на небе мирише. 

Снегът вали. 
Вали обратно.
В единайсет нула пет.