Тази нощ мракът е с друга същност. Затворен е в рамка. Сякаш някой го е опънал като платно и приблизително е очертал долната и горната му граница. В ниското, оранжът на листата, блести като тънка ярка линия. Самото небе,облъкатено на клоните на ореха, е сложило хоризонтала в индигово синьо.
Странна нощ – събрана в два цвята – топъл и студен. Както е и самият наш живот. Вместен между долната и горната земя, той обитава за много хора, най- затънтения им западнал от години край.И затова тук всеки тон изглежда като имитация на звук, всяко движение – като подражание на игра, всяко изречение, изказано, или написано – съзаклятие срещу думите в него, всяка дума – срещу сричките, а всяка сричка – срещу буквите. Най-често премълчаваните са възклицанията, за да не се проумеят чувствата ни. И разговорите ни затова остават все недоразбрани. А имаше времена, когато ти започваше изречението, а аз го довършвах.
Моят живот може лесно да се опише. В него глаголите не са толкова изразителни, а повече лаконични - като действия и състояния. Най-мъчни са им времената, защото те объркват посоките на сърцето. Съществителните пък са предимно нарицателни, защото отговарят на въпроса, какво е това, което е наоколо,а собствените съществителни все остават малко, защото те са само за мен.В упражненията по съвременен български език съм научена да не подценявам пунктуацията. Като всички знаци, те обозначават пътя на мисълта и края на всяка история. Но напоследък,може би от суеверие, пропускам на финала точката.
За да продължа
неизречените думи в изречението
любовта, която прави живота ми грамотен
