В подземията на мъглите
светът към дъното се спуска.
И в есенната ни обител
дими небесната закуска.

Преди тъгата да издишаш
в пространствата неоградени
видя ли, мили, че се движим
от листопада осветени.
 

И утре вятърът ще тегли
по стръмнината цветовете.
И звуците - макар и бегли,
ще стигнат сигурно поета.