Наистина ли очакваме неочакваното и непрекъснато се надяваме на чудото? Или просто се опитваме да не сме песимисти и  и да изглеждаме като повечето хора, които имат бъдеще!?!
Какво се е случило, какво предстои...Не, няма какво още да ни изненада, освен внезапен дъжд, или дошъл сякаш от небитието едър, жесток град.
Да бъдем реалисти - налага го самият живот. Но някъде в дълбокото, в пропастите на душата, там, в безумната бездна на чувствата, знам, че има нещо друго, което  като заспал с хилядолетия вулкан, някога ще изригне. И тогава, тогава...