Какво е да изпиеш чаша вино с приятел?
Изящните извивки на стъклото, топлият отблясък на течността, мълчанието, което е по-красноречиво от думите, бавната чувствена мелодия -  всичко това те зашеметява...
Един кристален звън и алкохолът тръгва към клетките, затопля и тях, и душата. О, не си опиянен от алкохола, не ти е натежала от градусите главата, просто си щастлив!
Глътките в изгарящо червено, преминават като кръв и през теб и ти си отново онзи мъж, който държеше нежно ръката ми и ме поглеждаше всеки път, като за последно! Не, не сега, а някога - в друга, паралелна действителност - отвъд, отвъд, отвъд - там, където бяхме тогава само двамата.
С отворени очи, с изпита вече чаша, под проникващата музика, вече не мога дори да се насладя на този миг, защото знам, че след малко светът ще се преобърне и онази прастара, стогодишна приказка ще свърши, но не както при всички други - с щастлив край.
...Ето я къщата, обрасла с  подивели глицинии, здравец, тъга, но ние отсъстваме . Виждам двама, които страшно много напомнят на нас. И те стоят до прозореца и гледат в една посока - към малкия зелен двор с игриви, улични котки. Сега обаче, това място, в сърцето на големия град, е романтичен ресторант, предпочитан от влюбените.
Чашите с вино пръскат горчиви аромати, червените оттенъци озаряват лицата им.    
Трябва вече да си тръгват заедно с последните окъснели клиенти, защото лампите една след друга угасват...